Санирането на вашият дом е от първостепенно значение за планирането на разходите ви в дългосрочен план и осигуряване на уют и комфорт.

 Когато предприемете тази стъпка , трябва да сте сигурни в избора си. Запомнете, че тази инвестиция е в дългосрочен план и ще осигури по-малко стресови ситуации, свързани с осигуряването на средства за плащането на консумираната топло и електроенергия.

Имаме ли нужда от  саниране и коя е най-подходящата технология за изолация?

Какво е санирането? Думата „саниране” буквално означава оздравяване (от латинското „sano” – здраве). А оздравяването на сградите всъщност е тяхната реконструкция – чрез нея се постига надеждност на конструкциите, спестяване на енергията и подобряване на условията като цяло. Санирането се изразява в подмяна на електро- и топлинната инсталации, дограмата, външната и вътрешна изолация. В санирането на обекта се включва още укрепване на сградите, ремонт на покривите и спиране на течовете от други места, нова вътрешна ВиК система – щрангове и тръби.

Голяма част от сградния фонд в България има нужда от енергийно саниране, поради остарели технологии на строителство или лошо стопанисване. През следващите 10 години трябва да бъдат санирани около 750 000 жилища. От основен ремонт се нуждаят над 400 000 панелни апартамента, 150 000 жилища в стоманобетонни сгради и 170 000 в масивни. По-голяма част от съществуващия сграден фонд в страната се състои от сгради без ефективна или почти никаква топлоизолация. Това по себе си води до огромни разходи за отопление, което е неефективно и нежелано от хората. Затова възможността за спестяване и намаляване на тези разходи е в саниране на сградите и поставяне на подходяща топлоизолация.

Цялостната топлоизолация спомага за промяна на микроклимата в сградата и съответно във всяко едно жилище. Преди години при проектирането и изграждането на жилищни и административни сгради не се е обръщало никакво внимание на топлоизолирането.

Промяната на цените на основните топлоносители през 90-те години на миналия век наложи изменения в нормативните документи отнасящи се за проектиране на нови сгради. Според сега действащото законодателство новите жилищни сгради задължително се топлоизолират (виж. Наредба № 1 за проектиране на топлоизолации на сгради на Министерството на регионалното развитие и благоустройство от 1999г.).

Ползата от енергийното саниране несъмнено ще доведе до намаляване на енергийните разходи не само за отделното жилище, но и за сградата като цяло. Мерките за намаляване на енергийните разходи са свързани с различни елементи от сградата. Те зависят от ограждащите я елементи (таван,под, стени и прозорци), както и от отоплителната инсталация. Обновяването, свързано с ограждащите елементи, включва укрепвания на конструкцията на самата сграда, хидроизолация на покрива, ремонт на ВиК инсталацията, подмяна на дограмата и цялостна топлоизолация. Отоплителната инсталация, зависи от най-вече от топлоносителя – ако той е общ за сградата, се подменят частите на инсталацията или може да се избере нов, по-ефективен начин на отопление.

Подобряването на топлоизолацията на жилищата преследва три основни цели:
-намаляване на разходите за отопление през зимата, респективно – за климатизация през лятото;
-постигане на здравословна и комфортна среда на обитаване;
-ограничаване на топлинното излъчване към околната среда – борба срещу глобалното затопляне на климата

Кои са задължителните стъпки за постигане на това?
1.    Основна външна топлоизолация
2.    Усилена топлоизолация в района на топлинни мостове
3.    Прозорци и балконски врати с ниска въздухопроницаемост (пластмасова или дървена с уплътнители) , със стъклопакети от нискоемисионно К-стъкло и вентилационни клапи.
4.    Вътрешно термокерамично покритие с ниска топлопроницаемост, формиращо топла стенна повърхност и предпазващо от конденз и мухъл.
5.    Стоманобетонна колона /топлинен  мост/
6.    Външен тухлен зид

Първата стъпка е монтиране на основна външна топлоизолация (1). Правилното оразмерена, тя редуцира топлинните загуби през плътните части на ограждащите конструкции на сградата с 40 – 60% и предпазва обитаемото пространство от пулсациите на температурата във външната среда. При преобладаващите у нас тухлени външни стени (6)  тя следва да се изпълни от експандиран пенополистирол (EPS) – 5-6 cm или минерална вата – 7-8 cm. Така се постига както необходимата топлоизолация, така и добра паропропускливост – стената “диша”.

Втората стъпка е изпълнение на усилена топлоизолация в района на “топлинните мостове” в ограждащата конструкция. Такива в наши условия се явяват стоманобетонните греди и колони по фасадата (5). Ако на тези райони не се обърне специално внимание, топлинните загуби през тях са драстични и водят до множество неприятни ятления. Усилената топлоизолация може да се изпълни по два начина:
- със същия материал като основната, но с увеличена дебелина;
- със същата дебелина като основната, но от материал с по-ниска топлопроводност. Подходящ за тази цел е екструдирания полистирол (XPS). Ниската му паропропускливост, която го прави неподходящ за основна стенна изолация, в случая (полагане върху бетон) не оказва негативно въздйствие.

Чрез подобна усилена топлоизолация в зоните на топлинните мостове се постига термично съпротивление, еквивалентно на основната стенна конструкция и рязко се ограничават топлинните загуби. 

Третата стъпка е монтаж на прозорци и балконски врати с намалена въздухопроницаемост (3) (пластмасови или дървени, добре уплътнени), снабдени с автоматични вентилационни клапи. Намалението на топлинните загуби вследствие ограничаване въздухообмена с външната среда е от порядъка на 10-15%, а в силноветровити райони – до 20%. Още по-осезаем е ефектът ако вместо стъклопакет от обикновено стъкло се предвиди такъв, изпълнен от специални стъкла, покрити с прозрачни нискоизлъчващи покрития /К-стъкла/.  При подобен комплексен подход сумарното намаление на топлинните загуби през остъклената част на фасадата е от порядъка на 35%. 

Ефектът от приложението на стъклопакети с К-стъкла не е само икономически. Поради намаленото излъчване на топлина към външната среда вътрешната повърхност на стъклопакета е значително по-топла, което не допуска отлагането на конденз върху нея.

Външна или вътрешна топлоизолация?
Топлоизолацията на жилището трябва да осигури подходящи температура, влажност, ниво на шума, както и защитеност от пожар. Различните топлоизолиращи материали притежават различни характеристики спрямо тези функции, но най-важната си остава топлоизолационната.
Два са моделите на топлоизолация – външна топлоизолация и вътрешна топлоизолация. Разликата между различните подходи може да се види от следните илюстрации:

вътрешна топлоизолация
- студът или горещината безпроблемно преминават през стената;
- точката на замръзване се намира около средата на стената;
- повреждане на строителната конструкция вследствие на замръзването на влагата в нея;
- овлажняване на стените и появата на плесени;
- големи загуби на топлина;
- високи разходи за отопление.
- стената остава студена;
- точката на замръзване попада в изолацията;
- стените не могат да бъдат използвани като акумулатор на топлина;
- помещенията бързо се охлаждат след спиране на отоплението;
- повреждане на строителната конструкция вследствие на замръзването на влагата в нея;
- липсва изолация на топлинните мостове.

външна топлоизолация !!!
- стената се загрява и служи като акумулатор на топлина;
- точката на замръзване се намира извън стената;
- стените отделят обратно към помещенията акумулираната топлина и така намаляват разходите за отопление.

Могат ли стените (още) да дишат?
 Често пъти топлоизолационните меропроятия се пропускат с аргумента, че „дишането“ на стенитесе възпрепяствува. Външните стени, обаче, не са въздухопропускливи. Единственият измерим пренос на материал през масивните строителниелементи е дифузията на водните молекули, която не е желан процес, тъй-като може да причини строителни щети. За създаване наздравословен въздушен климат в помещениятатози процес на „въздухообмен“ не е достатъчен.

- Например, ако една еднофамилна къща сетоплоизолира външно с плочи от полистирол,количеството водни пари, дифундиращи презвъншните стени (ок.120 квм) намалява с ок.90 лза целият период на отопление. За същия периодв същата къща водните изпарения чрез готвене,къпане и т.н.са ок.1500-2000 л вода.

- за една баня с 7 квм външни стени товаозначава: дифузията на водните пари е толковабавен процес, че от образувалите се всяка сутрин1200 гр водна пара (3 човека) само 60 гр могат дадифундират през неизолираните външни стени заследващите 24 часа. Само проветрениетоосигурява достъчно надеждно отвеждане навлагата.

Ако се осланяме само на „дишането“ на външните стени, то ще получим много нездравословен влажен климат в помещенията. Топлоизолационният слой не създава „плътна“ стена. През плочите от минерална вата водните пари преминават също така безпроблемно както през въздуха. Плочите от полистирол невъзпрепятствуват водните пари повече от дървото. Външните облицовки от керамични плочки, например,са много по-плътни от ФТСС. Принципно може да се каже, че решаващо за здравословения въздушен климат в помещенията е достатъчното проветрение.

И масивните дебели стени защитават лошо срещу топлинните загуби

Аргументът, че стените на къщата били достъчно дебели и не се нуждаят от топлоизолация, води дозаблуждение: решаващо значение за топлиннатазащита – освен дебелината на стената – има итоплопроводимостта на използваните строителниматериали. Тежките строителни материали,използвани при по-старите сгради – напр.плътнитухли, за съжаление провеждат топлината навънтака добре, че показват една лоша топлинна защита: коефициента на топлопреминаване U* еок. 1,4 W/m2K. Едно допълнително топлоизолираненамалява топлинните загуби с 80%.

*Забележка: в рамките на европейските нормативи по-рано употребяваното обозначение К-стойност закоефициента на топлопреминаване беше заменено с обозначението U-стойност.

U-стойността е мярка за топлинния поток,който преминава през строителния елемент оттоплата към студената страна. Изразява колковата се губят за всеки градус температурнаразлика от двете страни на стената и за всекиквадратен метър площ на стената.Приблизително важи: U X 84 = енергийнитезагуби в киловатчаса за година и квадратенметър стена. 1 литър течно гориво или 1 м3 газимат енергийно съдържание от ок.10 kWh
Печалба от слънцегреене върхувъншните стени?

От време на време се чуват възражения, четоплоизолацията намалява печалбата отслънцегреенето върху стените. Това е така, нослънцегреенето трябва да се оцени за цялатагодина. През лятото топлоизолациятапредотвратява ефективно прегряването насградата, а през зимата нямаме същественипечалби от слънцегреенето през стените:
-топлоизолацията може да намали топлиннитезагуби на всички външни стени с 75% и повече.Слънчевата радиация намалява топлинните загубипо южните стени само с ок.4-5%.
- чрез външната топлоизолация цялата маса настените термично е ориентирана спряможилищните помещения. Това повишаваспособността на сградата да акумулира топлина

Топлинната защита като капитално вложение

Възвращаемост на инвестицията !!!!

Сграда, с произволно двойно изложение, апартамент от 100 м2, на 4 от 6 етажна сграда. Жилището е със сменена нова ПВЦ или алуминиева дограма и се отоплява на електричество. Външните стени на жилището са около 50 м2, като от тях 10 м2 са прозорци и външни врати за балкони. От оставащите 40 м2, около 10м2 са външни колони и греди. Изолираме 30 м2 с EPS изолация с дебелина от 5 см, със средна цена на труд с материали от 35 лв./м2. Останалите 10 м2 (така наречените топлинни мостове) изолираме с XPS изолация с дебелина от 5 см, със средна цена на труд с материали от 42 лв./м2.
30 м2 х 35 лв. = 1 050 лв.
10 м2 х 42 лв. = 420 лв.
Общо: 1 470 лв.
Ако отоплението на това жилище от 100 м2 през отоплителния сезон (180 дни) е 900 лв. или по 150 лв. на месец, при 45 % икономия се получава 405 лв. по-малко разход при направа на топлоизолацията. Тогава съотношението инвестиция към икономия ще бъде 1 470 лв. / 405 лв. = 3, 6 сезона. Това означава, че направената от нас инвестиция ще се изплати за  три отоплителни сезона.

При предстоящо саниране на фасадата, шансът да се топлоизолира същата не би трябвало да се пропуска